Още ли си жива, стара моя? Поздрав, мамо! Аз съм също жив. Нека у дома струи спокоен оня залез, приказно красив. Пишат ми – с преглъщана тревога мълком бързо се топиш по мен и те срещат вън с оная строга старомодна дреха всеки ден. И през синкавия здрач тогава все ти се привижда как в среднощ след кръчмарска някаква разправа…

  Огромно беше лятото на юлското пристанище,минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.   Горещината спеше на плочите прострянаи докерите влачеха сандъците към крана.   Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,опънати до скъсване трепереха въжетата.   Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,която заминаваше след два-три дни на север   и сянката ми бавно надясно се изместваше,земята се въртеше, макар да не…

Едно голо рамо  Като истина  Заплаща ценността си  На крайчеца на тази вечер  Която свети тъй самотна  Под тайнствения полумесец  На моята носталгия.  – Одисеас Елитис Превод: Стефан Гечев

Към деветдесетте вече, но още с надежда, че ще го кажа, изразя, изтръгна от себе си. Ако не пред хората, то пред Тебе, който ме хранеше с мед и с пелин. Срам ме е, защото трябва да вярвам, че си ме водил и пазил, сякаш съм имал пред Тебе специални заслуги. А аз приличах на тези от лагера, дето две…

Гледаш ръцете ми.Слаби са – казваш – като цветя. Гледаш устните ми. –Не им е по силите да обхванат света.          По-добре да се полюлеем върху стъблото на мига,         да се опием с вятър,         да погледаме как залязват очите ни.         Ароматът при увяхването         е най-прекрасният на света,         очертанията на руините смекчават болката. В мене е огънят, който мисли,вятърът, който пълни…

       Като отворих пак очи, огънят беше изгаснал и тънка червена ивица обгаряше хоризонта. Тътенът на калашника раздра тишината – Орхан, не, Елиф, стреляше в пукащата се зора. А някъде долу в ниското отекна още по-гръмко чаткане. Американче, ела и ти да се пробваш!    Дръпнах спусъка и автоматът се загърчи в ръцете ми като хапеща змия. Чат-чат-чат.…

Каня се да ви разкажа малко повече за тази книга от… година и половина. Не ме съдете. Преди малко повече от година и половина с приятеля ми решихме да си вземем куче (т.е. аз го убедих). И тъй като той беше имал само „дворни кучета“, а на мен това щеше да ми бъде първото, решихме да се подготвим добре. Естествено,…

Отново попаднахме на много приятен проект за редизайн на кориците на няколко класики в литературата. Американският графичен дизайнер Ашли Армор Китрел залага на семпли корици на романите „Лолита“, „Закуска в Тифани“, „Да убиеш присмехулник“, „Великият Гетсби“, „Стъкленият похлупак“, „Гроздовете на гнева“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, като поставя акцент върху един елемент, важен за книгата .Образът е поставен в центъра и около него е вмъкнато заглавието с…

За мъничко любов избродил бих света, бих крачил бос, без шапка в утрин синя, бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта, бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта. бих крачил сякаш по роса в пустиня. За мъничко любов избродил бих света като слепец, протегнал длан за милостиня.  – Ярослав Връхлицки превод: Григор Ленков