у дома

„Изхвърлени в Америка“ – една лична история, един общочовешки проблем

Посегнах към „Изхвърлени в Америка“ непредубедено, без да подозирам за разногласията, които е предизвикала. Прочетох я също така с отворено сърце и впоследствие установих, че като повечето смислени и важни неща, и този роман се радва на толкова противоречиви мнения, именно защото е засегнал значима тема и е разровил дълбока рана. 

Книгата започва без плавно въвеждане в сюжета, а внезапно и ударно вкарва читателя в една история, вече започнала и привидно стигнала своя кулминативен край. Лидия и 8-годишният ѝ син Лука се крият в банята на майка ѝ, докато отвън, в градината на къщата, 16 души от тяхното семейство са безпощадно разстреляни от един от картелите, които властват безнаказано по улиците на Акапулко и изобщо в цяло Мексико. Само преди дни съпругът на Лидия Себастиан е публикувал свое журналистическо разследване, в което разобличава мафиотския бос Ла Лечуса. Отмъщението не се бави и покосява не само журналиста, но и почти цялото му семейство, а Лидия и Лука като по чудо са единствените оцелели.

След това брутално начало, Лидия и синът ѝ са въвлечени в безспирна надпревара с времето и обстоятелствата, опитвайки се да избягат от Мексико на север към Щатите, където сянката на Ла Лечуса ще избледнее. Това, което ги очаква по пътя към спасението обаче може да се окаже много по-страшно, отколкото са очаквали, а бленуваното освобождение – един нов свят, който крие съвсем различна заплаха.

Джанин Къминс хваща за гърлото от първата страница и стиска читателя до последно в смъртоносна схватка.

Докато следваме главната героиня неотлъчно, авторката ни държи в постоянно напрежение с въпроси като „Какво, ако…?“, „Ами сега?“, „Какво следва?“. В кратки ретроспекции с лъжливи нотки на спокойствие и сладост успяваме да поемем за малко дъх и след това отново сме върнати в това „тук и сега“, постоянно променящо се, адски несигурно и на моменти мъчително тежко. В тази припряност Къминс успява да ни убеди в истинността на своята история – история, която по един или друг начин, на една или друга територия, вчера, днес или утре се случва. Случва се на майки и техните деца, на братя и сестри, на мъже, на момчета. На хора. 

В многобройните отзиви за романа „Изхвърлени в Америка“ на английски език малко по-малко от половината са негативни критики, които целят да дискредитират авторката, защото пише за проблем, който не познава (от личен опит) и по този начин може да „омаловажи“ реалните мигрантски истории; че използва дидактика, чрез която опитва да оправдае собственото си съществуване.

Аз обаче откривам в книгата един докосващ и универсален разказ, който може да бъде изключително личен и едновременно с това общочовешки. Роман – въртележка от емоции, напрежение, надежда – който извиква най-първичното чувство на емпатия, а това според мен е и (трябва да е) мисията на добрата литература.

Това е една от онези книги, които не можеш да оставиш и дори след като си прочел продължава да те преследва, да те човърка, да те кара да мислиш и да премисляш. Истинско удоволствие е и българският превод на Надежда Розова, както и цялото оформление на изданието на ICU със специално послание от самата авторка. С нетръпение очаквам да видя и екранизацията, сценарият за която вече е поверен на Чарлс Лийвит.


Превод от английски: Надежда Розова
Дизайн на корицата: Живко Петров
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор: Ива Колева
Предпечатна подготовка: Асен Илиев
Меки корици
Формат: 140х210
Брой страници: 508
ISBN 978-619-7153-63-7
Цена 24.90 лв

Арги

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *