кого живея?

Стихотворение на седмицата: ***

В разговор с един палещ залез
заварих пчелите от кошера.
В дълбоко синьото небе
нахлуваше вечерното ухание на люляци.

Жужеше ласкавата тишина,
една пчела –
една пчела –
застана в упор с умореното светило
и златисто невъзмутимо
го целуна.

По кожата си чувствах
следобеда как се свлича;
в стъклото на сълзите си –
мъката да тича,
в пламтящото великолепие
на слънчевата клада
с крясък на прокажена
чух самотата си да пада.

Данила Стоянова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *