кого живея?

Стихотворение на седмицата: “Спомен за пристанище”

 

Огромно беше лятото на юлското пристанище,
минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.
 
Горещината спеше на плочите простряна
и докерите влачеха сандъците към крана.
 
Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,
опънати до скъсване трепереха въжетата.
 
Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,
която заминаваше след два-три дни на север
 
и сянката ми бавно надясно се изместваше,
земята се въртеше, макар да не усещах,
 
а докерите все тъй сандъците си влачеха,
моряците ги нямаше, огромно беше лятото.
 
 – Георги Рупчев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *