кого живея?

Стихотворение на седмицата: Писмо до мама

Още ли си жива, стара моя?
Поздрав, мамо! Аз съм също жив.
Нека у дома струи спокоен
оня залез, приказно красив.
Пишат ми – с преглъщана тревога
мълком бързо се топиш по мен
и те срещат вън с оная строга
старомодна дреха всеки ден.
И през синкавия здрач тогава
все ти се привижда как в среднощ
след кръчмарска някаква разправа
някой ме пробожда с фински нож.
Успокой се. Нищо лошо няма.
Туй е само твой кошмар нелеп.
Чак дотам не съм пропаднал, мамо,
че да свърша, непростен от теб.
И до днес съм си момчето нежно,
и мечтая само за това –
как по-скоро от скръбта метежна
у дома да подслоня глава.
Ще се върна, щом развие грани
пролетта и в цвят се пребради.
Само ти във часовете ранни
както някога – не ме буди.
Не буди туй, дето бе мечтано
и несбъднатото не буди –
горест и умора твърде рано
трудният живот ми отреди.
И не ме надумвай за молитва!
Няма, няма връщане назад.
Само ти си ми утеха свидна
и сияние на тоя свят.
Забрави за своята тревога,
не тъгувай толкова по мен.
И не чакай вън с оная строга,
старомодна дреха всеки ден.
 – Сергей Есенин
превод: Първан Стефанов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *