„Странните неща“… се оказаха странно хубави
Да разтвориш книга с разкази от непознат до този момент за теб български автор на слънчева пролетна пейка…. и след прочитането на няколко от текстовете да те споходи усещането за приятна изненада, за среща с човек, когото е добре да срещнеш и да не отминеш, а да останеш в историите му за дълго…
 |
| „Странните неща“, Стефан Бонев, изд. Летера |
„Странните неща“ на Стефан Бонев от издателство „Летера“ е моята приятна пролетна изненада. Усещането за родство, за близост с този делничен свят, в което живеят неговите герои, но и твои приятели, неговите случки, но и твоите сънища…
Градските разкази на Стефан Бонев напомнят за най-хубавото в нашата традиция по темата, написано от Емилиян Станев и Павел Вежинов.
Баналното, монотонното тук е преоткрито с всеопрощаващия поглед на разбиращия от неумолимия ход на времето и законите на забравата. От умеещия да намира величието не в изключителното, а в баналното, в повседневното.
Книгата е добре структурирана, с отлично оформление. Тя има не просто цялостна атмосфера, но и изненадващ финал с едноменния разказ – „Странните неща“. Малко сборници в съвременната българска литература имат такъв силен, важен за самата книга финал.
Дори само изписването на някои заглавия дават добър ключ за атмосферата и настроението на този сборник, например „Кръчмата на забравата и булевардът на стъпканите чувства“, „Мрачните подземия на моите стари фантазии“, „Математиката на стария бакалин“… Но не си мислете, подведени от тези заглавия, че авторът изпада в сантиментализъм. Точно обратното – там където има такава реална опасност от логиката на сюжета, сантименталното е ловко избегнато!
Клео Протохристов, редактор и автор на предговора с пълно право отбелязва, че авторът е далеч от „популярните, гарантирано успешни маршрути“…
Може би точно затова и на мен разказите на Стефан Бонев толкова много ми допаднаха. Той ми стана симпатичен с умението си да разказва далеч от патоса и героичното, но с топлината, която ни е нужна отчаяно напоследък.
Самотата на героите на Стефан Бонев в отделни моменти сияе с мека светлина… както в разказа „Гълъб за Бъдни вечер“. Стефан Бонев е близък с Деян Енев заради християнското, милосърдно вглеждане в нашия свят.
Много ми се иска сборникът с разкази „Странните неща“ да има повече читатели!
by Рачева