кого живея?

Стихотворение на седмицата: Краят на лятото

Десанка Максимович
Дъхти земята, от лъчите топли сгряна,
на корени, на семе, на унилост свята;
нагарча мисълта, като листа на дряна,
умира лятото.
По клоните избиха лишеи червени,
алеят петънца червени и в полята,
червен отблясък вечер в стаите стаен е –
умира лятото.
В леса белеят сухи вейки, като кости,
и светла паяжина с повета е слята…
Дали сърцето ми ще може да прескочи
смъртта на лятото?
 – Десанка Максимович
превод: Иван Коларов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *